Jan 28, 2008, 9:31 AM

Миг очакване

  Poetry
1K 0 11

Прииждат с болката на изгрева

въпроси в хладния балкон.

А зад прозорците притихнали

очаквам сякаш друг сезон.

Очаквам нови измерения

на къса утринно небе -

единственият взор нагоре,

в деня ми. С мирис кафе.

И искам този миг да помня,

когато преброени дните -

прашинки пепел послед огън,

към залеза ми ще отлитнат...

Ще кажа: Дайте миг мълчание

и къс от утринно небе...

Един последен миг очакване

сред мириса на нес кафе...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Катя All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...