Jan 28, 2008, 9:31 AM

Миг очакване

  Poetry
1K 0 11

Прииждат с болката на изгрева

въпроси в хладния балкон.

А зад прозорците притихнали

очаквам сякаш друг сезон.

Очаквам нови измерения

на къса утринно небе -

единственият взор нагоре,

в деня ми. С мирис кафе.

И искам този миг да помня,

когато преброени дните -

прашинки пепел послед огън,

към залеза ми ще отлитнат...

Ще кажа: Дайте миг мълчание

и къс от утринно небе...

Един последен миг очакване

сред мириса на нес кафе...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Катя All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....