28.01.2008 г., 9:31

Миг очакване

1K 0 11

Прииждат с болката на изгрева

въпроси в хладния балкон.

А зад прозорците притихнали

очаквам сякаш друг сезон.

Очаквам нови измерения

на къса утринно небе -

единственият взор нагоре,

в деня ми. С мирис кафе.

И искам този миг да помня,

когато преброени дните -

прашинки пепел послед огън,

към залеза ми ще отлитнат...

Ще кажа: Дайте миг мълчание

и къс от утринно небе...

Един последен миг очакване

сред мириса на нес кафе...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Катя Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...