byboJle4e`f (Сияна Георгиева)
421 3906
16 ene 2007, 22:09

МИГ ОТ ЕСЕНТА 

  Poesía
555 0 11
Щурците пееха в нощта, в която
звездите къпеха се в мраморния небосвод.
Луната, окъпана като със злато,
искреше нежно, заприличала на еднорог.

Вятърът в косите ми гушеше се плахо,
тъмнината отекваше във моите очи.
Усещаше се дъх на свежест, дъх на лято.
Щастлива бях, защото знаех, че до мене си.

И, както утрото изпраща всяка вечер,
така и лятото отива си от мен с тъга.
Ти не тръгвай, самотни ще са всички вечери.
Не се превръщай в миг от есента!

© Сияна Георгиева Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??