МИГ ОТ ЕСЕНТА
Щурците пееха в нощта, в която
звездите къпеха се в мраморния небосвод.
Луната, окъпана като със злато,
искреше нежно, заприличала на еднорог.
Вятърът в косите ми гушеше се плахо,
тъмнината отекваше във моите очи.
Усещаше се дъх на свежест, дъх на лято.
Щастлива бях, защото знаех, че до мене си.
И, както утрото изпраща всяка вечер,
така и лятото отива си от мен с тъга.
Ти не тръгвай, самотни ще са всички вечери.
Не се превръщай в миг от есента!
звездите къпеха се в мраморния небосвод.
Луната, окъпана като със злато,
искреше нежно, заприличала на еднорог.
Вятърът в косите ми гушеше се плахо,
тъмнината отекваше във моите очи.
Усещаше се дъх на свежест, дъх на лято.
Щастлива бях, защото знаех, че до мене си.
И, както утрото изпраща всяка вечер,
така и лятото отива си от мен с тъга.
Ти не тръгвай, самотни ще са всички вечери.
Не се превръщай в миг от есента!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Сияна Георгиева Todos los derechos reservados
