byboJle4e`f (Сияна Георгиева)
421 3906
Jan 16, 2007, 10:09 PM

МИГ ОТ ЕСЕНТА 

  Poetry
556 0 11
Щурците пееха в нощта, в която
звездите къпеха се в мраморния небосвод.
Луната, окъпана като със злато,
искреше нежно, заприличала на еднорог.

Вятърът в косите ми гушеше се плахо,
тъмнината отекваше във моите очи.
Усещаше се дъх на свежест, дъх на лято.
Щастлива бях, защото знаех, че до мене си.

И, както утрото изпраща всяка вечер,
така и лятото отива си от мен с тъга.
Ти не тръгвай, самотни ще са всички вечери.
Не се превръщай в миг от есента!

© Сияна Георгиева All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??