byboJle4e`f (Сияна Георгиева)
421 3906
16.01.2007 г., 22:09 ч.

МИГ ОТ ЕСЕНТА 

  Поезия
557 0 11
Щурците пееха в нощта, в която
звездите къпеха се в мраморния небосвод.
Луната, окъпана като със злато,
искреше нежно, заприличала на еднорог.

Вятърът в косите ми гушеше се плахо,
тъмнината отекваше във моите очи.
Усещаше се дъх на свежест, дъх на лято.
Щастлива бях, защото знаех, че до мене си.

И, както утрото изпраща всяка вечер,
така и лятото отива си от мен с тъга.
Ти не тръгвай, самотни ще са всички вечери.
Не се превръщай в миг от есента!

© Сияна Георгиева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??