6 ene 2018, 0:17

Миг от вечността

  Poesía
1.8K 2 4

Веднъж попитах странник във нощта,

обичал ли е, бил ли е обичан.

Какво за него значи Любовта –

вълшебство, чудо, грях или магия.

 

Поседна той до мен и с поглед мил

погали ме по крехката ми същност.

В очите му копнежите открих...

в душата и сърцето – сладка нежност.

 

Прегърнал себе си и Нея с вечността...

Дали било е сън или потребност...

Защо да търсим отговор сега?!

Това е сбъднат миг – мечта и споделеност.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Камелия Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря за милите думи, Станислава, Маргарита и Меги!
    Животът е само един миг, между две вечности. Единствено и само от нас зависи, дали ще го подчиним на себе си ! Желая на всички сбъднатост и споделеност!
  • Хубаво е!
  • Мечта и споделеност! Това е! Поздрав! Сама си си отговорила.
  • Задала си въпрос, на който не всеки има отговор, Камелия. Но стихът оставя едно приятно усещане за открита пътека към споделеността. Поздрав!

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...