6.01.2018 г., 0:17

Миг от вечността

1.8K 2 4

Веднъж попитах странник във нощта,

обичал ли е, бил ли е обичан.

Какво за него значи Любовта –

вълшебство, чудо, грях или магия.

 

Поседна той до мен и с поглед мил

погали ме по крехката ми същност.

В очите му копнежите открих...

в душата и сърцето – сладка нежност.

 

Прегърнал себе си и Нея с вечността...

Дали било е сън или потребност...

Защо да търсим отговор сега?!

Това е сбъднат миг – мечта и споделеност.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Камелия Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря за милите думи, Станислава, Маргарита и Меги!
    Животът е само един миг, между две вечности. Единствено и само от нас зависи, дали ще го подчиним на себе си ! Желая на всички сбъднатост и споделеност!
  • Хубаво е!
  • Мечта и споделеност! Това е! Поздрав! Сама си си отговорила.
  • Задала си въпрос, на който не всеки има отговор, Камелия. Но стихът оставя едно приятно усещане за открита пътека към споделеността. Поздрав!

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...