Миг(ове)

tsveti4ka (Цвет)
198 271

6 ene 2010, 10:12

Poesía » Filosófica

478 0 1

В сивота, самота съм облечена, пея...

А Вселената сънува ме в сива премяна.

От безпомощност, страх аз линея,

а тя тържестува над моята зееща рана.

Тя - която съм аз, и която е мен.

Просветлена от своята жажда, за миг

аз ще се рея из нейния космос копнежна,

ще се лутам аз, чакайки изгрева тих...

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.