Миг(ове)

Jan 6, 2010, 10:12 AM

Poetry » Phylosophy

698 0 1

В сивота, самота съм облечена, пея...
А Вселената сънува ме в сива премяна.
От безпомощност, страх аз линея,
а тя тържестува над моята зееща рана.
Тя - която съм аз, и която е мен.
Просветлена от своята жажда, за миг
аз ще се рея из нейния космос копнежна,
ще се лутам аз, чакайки изгрева тих...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Миг(ове)

Want to read more?

Random works