tsveti4ka (Цвет)
198 271
Jan 6, 2010, 10:12 AM

Миг(ове) 

  Poetry » Phylosophy
479 0 1

В сивота, самота съм облечена, пея...

А Вселената сънува ме в сива премяна.

От безпомощност, страх аз линея,

а тя тържестува над моята зееща рана.

Тя - която съм аз, и която е мен.

Просветлена от своята жажда, за миг

аз ще се рея из нейния космос копнежна,

ще се лутам аз, чакайки изгрева тих...

 

© Цвет All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??