tsveti4ka (Цвет)
198 271
6 янв. 2010 г., 10:12

Миг(ове) 

  Поэзия » Философская
481 0 1

В сивота, самота съм облечена, пея...

А Вселената сънува ме в сива премяна.

От безпомощност, страх аз линея,

а тя тържестува над моята зееща рана.

Тя - която съм аз, и която е мен.

Просветлена от своята жажда, за миг

аз ще се рея из нейния космос копнежна,

ще се лутам аз, чакайки изгрева тих...

 

© Цвет Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??