tsveti4ka (Цвет)
198 271
6.01.2010 г., 10:12 ч.

Миг(ове) 

  Поезия » Философска
5.0 / 1
689 0 1
В сивота, самота съм облечена, пея...
А Вселената сънува ме в сива премяна.
От безпомощност, страх аз линея,
а тя тържестува над моята зееща рана.
Тя - която съм аз, и която е мен.
Просветлена от своята жажда, за миг
аз ще се рея из нейния космос копнежна,
ще се лутам аз, чакайки изгрева тих...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Цвет Всички права запазени

Предложения

Още произведения »