Миг(ове)

tsveti4ka (Цвет)
198 271

6.01.2010 г., 10:12 ч.

Поезия » Философска

480 0 1

В сивота, самота съм облечена, пея...

А Вселената сънува ме в сива премяна.

От безпомощност, страх аз линея,

а тя тържестува над моята зееща рана.

Тя - която съм аз, и която е мен.

Просветлена от своята жажда, за миг

аз ще се рея из нейния космос копнежна,

ще се лутам аз, чакайки изгрева тих...

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.