Сама съм пак. Напират ми сълзите. Защо съм тук на този свят? Тъй мрачни и сиви са дните, въртящи ме в безсмислен кръговрат.
Искам за миг да забравя. Искам за миг да поспра там, където се срещат началото с края, някъде там, далеч от света. Уморена съм. Ще спра да тичам, поне за миг ще махна бремето, за миг ще спра тъй силно да обичам, ще забравя за пространството и времето.
Покой... Мъртвешка тишина... Не виждам нищо и не чувам... Всичко е пустош... Самота... Реалност ли, или сънувам...
Нирвана ли е, или транс, хипноза, сън или сеанс? За мен е без значение сега. Миг почивка. Самота и тишина.
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.