Дарина_Колева (Даринка Колева)

Шефът 🇧🇬

Ти беше човек, имаше душа,
а сега си впримчен,
на чужда воля си ръка
и, мили, станал си безличен!
Шефът каза… шефът иска… ...

Дарина_Колева

Poesía » Civil

2009-04-04T08:28:27+03:00 1K

Да победиш страховете си 🇧🇬

Питам се – имам ли сила
да превъзмогна всичко това,
от което до смърт се е угнетила
моята търсеща, неспокойна душа.
Аз считам себе си за силна, ...

Дарина_Колева

Poesía » Otra

2009-03-19T02:15:49+02:00 986 1

Глас народен 🇧🇬

Глас народен
Пролетта наближава,
а народът ни страда.
Българинът тъне в нищета
и не вижда доброта. ...

Дарина_Колева

Poesía » Civil

2009-02-14T11:22:22+02:00 854 1

Среща със себе си 🇧🇬

Сама със себе си съм пак.
Навън – отново мрак,
а вътре в мене пак е пустош –
опустошена е душата ми от чувства.
И вместо да заспя дълбоко, ...

Дарина_Колева

Poesía » Otra

2009-02-13T22:07:49+02:00 1.1K 1 1

Майка без син 🇧🇬

Терзая се. Скърбя. Не спя.
А ти едва ли подозираш,
че в адски пламъци горя.
О, знам! Сега не ме разбираш!
Да откъснат майка от дете... ...

Дарина_Колева

Poesía » Otra

2009-02-12T18:28:55+02:00 1.4K 1 1

Слабост 🇧🇬

Къде сте вие, мили хора?
Тихо и студено е.
На кого да се помоля?
Имам нужда от опора –
някой да поеме мойто бреме. ...

Дарина_Колева

Poesía » Otra

2009-02-11T17:56:28+02:00 833 1 4

Приятелство 🇧🇬

Тъй бързо нахлува в душата ти мрака
като лепкава кал
и покварата, без да я чакаш,
без да искаш – провал след провал.
Знам – боли те за твоето детство. ...

Дарина_Колева

Poesía » Otra

2009-02-10T12:13:43+02:00 988 3

Спасител (за Миро от с. Рупки) 🇧🇬

Аз умирах! Бях на дъното сама!
Около мен имаше само вода…
Страх и ужас… аз умирах… толкова малка…
Борих се, но дъхът ми свърши… жалко…
Агонията ми се стори цяла вечност, ...

Дарина_Колева

Poesía » Otra

2009-02-06T22:06:23+02:00 1.2K 2

Терзания 🇧🇬

Какво стана с нас, мило момче?
Какво уби нашата любов?
Защо избрах греха, вместо теб?
Защо не чу ти моя зов?
Все още не съм те забравила, ...

Дарина_Колева

Poesía » De amor

2009-02-05T09:33:06+02:00 863 1

Не те виня 🇧🇬

Не си виновен само ти, че бях нещастна.
Обичах те, търпях и си мълчах,
а ти не виждаше, че става нещо страшно –
бавно умираше в мен любовта.
Ако можех да върна времето назад, ...

Дарина_Колева

Poesía » De amor

2009-02-04T12:12:03+02:00 1.3K 1 3

Прости ми, любими! 🇧🇬

За любовта аз плащам скъпо –
разбрах, че трябва да се боря,
но се страхувам някъде по пътя
да не угасне тя и ужасът да се повтори.
Боже, Ти знаеш колко силно съм обичала ...

Дарина_Колева

Poesía » De amor

2009-02-03T14:44:37+02:00 1.7K 2

Дали 🇧🇬

Дали ще ме разбереш,
ако днес ти призная,
че две души се борят в мен
и коя ще надделей не зная?
Дали ще ме утешиш, ...

Дарина_Колева

Poesía » De amor

2009-01-30T12:02:52+02:00 891 3

Послание 🇧🇬

Мило дете, ти растеш в свят жесток,
който убива най-вече добрите.
Ти още не знаеш що е порок
и каква е мощта на парите.
Човек за човека е вълк, сине мой, ...

Дарина_Колева

Poesía » Otra

2009-01-29T13:19:43+02:00 1.3K 1 5

Сама в нощта 🇧🇬

Отново останах сама. Ужасно сама!
Нощта е черна, страшна и враждебна.
Как се нуждая от утеха сега,
но няма на чие рамо да се облегна!
С тъжна музика убивам тишината, ...

Дарина_Колева

Poesía » Otra

2009-01-28T13:38:31+02:00 1.3K 1

Бунт в душата 🇧🇬

Роптая в този късен час – безмълвна,
без думи – просто ропот.
Но той издига се от дълбините,
мрак дните ми обгърна.
Лъч светъл в мен е любовта, ...

Дарина_Колева

Poesía » Filosófica

2009-01-25T15:35:19+02:00 1K 1

Докога 🇧🇬

Докога ще се влача по трънливи пътеки?
Докога ще срещам само удари груби?
Докога ще се сблъсквам с най-пошлото у човека?
Докога ще съм войн, който битките губи?
Бях бяла роза, сред тръни цъфтяща, ...

Дарина_Колева

Poesía » Filosófica

2009-01-24T13:51:23+02:00 980 4

Миг почивка 🇧🇬

Сама съм пак. Напират ми сълзите.
Защо съм тук на този свят?
Тъй мрачни и сиви са дните,
въртящи ме в безсмислен кръговрат.
Искам за миг да забравя. ...

Дарина_Колева

Poesía » Filosófica

2009-01-23T16:12:37+02:00 903

Кръстопът 🇧🇬

Заставам пак на кръстопътя -
познат до болка, нежелан,
трънлив и стръмен си остава пътя,
умира всяка радост, всеки блян.
"Къде си, Истина, коя си?" - ...

Дарина_Колева

Poesía » Filosófica

2009-01-22T11:33:16+02:00 1.1K 1 4

Сенки 🇧🇬

Там - в долината на мрака се мяркат
две тъмни сенки разплакани.
Лутат се - ту поспрат, ту бягат,
безпътни, бездомни, прецакани.
Ту блесне свещ, ту искрица ...

Дарина_Колева

Poesía » Filosófica

2009-01-21T14:03:56+02:00 1.1K 2

Пътешествие из пространството и времето 🇧🇬

В чужда стая съм сега.
След време няма да съм тук.
Есен е. Жълти и сухи листа.
Навън е мрачно, а в душата - студ.
Уж съм тук, ама не съм, ...

Дарина_Колева

Poesía » Filosófica

2009-01-20T17:11:58+02:00 1.4K 1