5 jul 2025, 18:29

Миг преди да пораснеш

  Poesía » Otra
270 0 1

Не бързай! Не ставай голяма все още...

 

Мънички стъпки се втурват умело

в новия свят - откриватели смели.

Ръчичките търсят опора тъй рядко...

Детството, лудо, е толкова кратко.

 

Листата ни чакат, и летните нощи,

а колко звезди ще броим с тебе още!

И пътеките скрити в горите незнайни...

колко ли още ще дирим техните тайни!

 

Усмихваш се, даваш целувка, побягваш...

А с времето сякаш аз се надбягвам.

Спри се за малко, не бързай! Постой....

Ще бъдеш голяма години безброй!

 

Не бързай! Не ставай голяма все още....

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Д. Стоянова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Хубав стих, когато сме малки жадуваме, да пораснем, когато сме големи, искаме да сме деца. Хареса ми!

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...