Миг преди да пораснеш

Poetry » Other

271 0 1

Не бързай! Не ставай голяма все още...

Мънички стъпки се втурват умело

в новия свят - откриватели смели.

Ръчичките търсят опора тъй рядко...

Детството, лудо, е толкова кратко.

Листата ни чакат, и летните нощи,

а колко звезди ще броим с тебе още!

И пътеките скрити в горите незнайни...

колко ли още ще дирим техните тайни!

Усмихваш се, даваш целувка, побягваш...

А с времето сякаш аз се надбягвам.

Спри се за малко, не бързай! Постой....

Ще бъдеш голяма години безброй!

Не бързай! Не ставай голяма все още....

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

M1234567891 (Миночка Митева)

Хубав стих, когато сме малки жадуваме, да пораснем, когато сме големи, искаме да сме деца. Хареса ми!

2025-07-05T18:33:49+03:00

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.1K 5.0

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0