Миг преди да пораснеш
Не бързай! Не ставай голяма все още...
Мънички стъпки се втурват умело
в новия свят - откриватели смели.
Ръчичките търсят опора тъй рядко...
Детството, лудо, е толкова кратко.
Листата ни чакат, и летните нощи,
а колко звезди ще броим с тебе още!
И пътеките скрити в горите незнайни...
колко ли още ще дирим техните тайни!
Усмихваш се, даваш целувка, побягваш...
А с времето сякаш аз се надбягвам.
Спри се за малко, не бързай! Постой....
Ще бъдеш голяма години безброй!
Не бързай! Не ставай голяма все още....
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Д. Стоянова Всички права запазени
