Спирам в оазиса красив,
пред мен стои неземна красота.
Ръка протягам към мига щастлив,
вдъхвам аромата, в душата лекота.
Искам да откъсна и да подаря
най-красивият и ароматен цвят,
с любов да го обвия, аз да горя,
че в самота минавам край тревожен свят
Защо светът е тъй объркан, сив
натъжава ме лъжата, неизкреността
искам всеки да е много щастлив
да няма омраза, да е пълна радостта.