dominosf (Цвеке Шарено)
32 49
11 dic 2008, 23:57

Мигове 

  Poesía » De amor
834 0 2

МИГОВЕ

На един дебел мъж

Събудих се с изгряващия ден

и палави вълни ме поздравиха.

Поспориха със пясъка за мен.

Надеждата след туй ми подариха.

Сред златото на залез горделив

последен лъч въздъхна и се скри.

Но, чезнейки зад хребета ленив,

преди това ми Вярата дари.

Погледнах към луната, засияла

във синевата нежна на нощта.

Тя се усмихна и с пътека бяла

ми прати дар най-чуден - Любовта.

 

Надеждата ми каза, че те има.

и Вярата посочи те с очи.

И Любовта прошепна твойто име.

 

А ти прегърна ме - сред тях да помълчим...

© Цвеке Шарено Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??