dominosf (Цвеке Шарено)
32 49
Dec 11, 2008, 11:57 PM

Мигове 

  Poetry » Love
966 0 2

МИГОВЕ

На един дебел мъж

Събудих се с изгряващия ден

и палави вълни ме поздравиха.

Поспориха със пясъка за мен.

Надеждата след туй ми подариха.

Сред златото на залез горделив

последен лъч въздъхна и се скри.

Но, чезнейки зад хребета ленив,

преди това ми Вярата дари.

Погледнах към луната, засияла

във синевата нежна на нощта.

Тя се усмихна и с пътека бяла

ми прати дар най-чуден - Любовта.

 

Надеждата ми каза, че те има.

и Вярата посочи те с очи.

И Любовта прошепна твойто име.

 

А ти прегърна ме - сред тях да помълчим...

© Цвеке Шарено All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??