Мигове
МИГОВЕ
На един дебел мъж
Събудих се с изгряващия ден
и палави вълни ме поздравиха.
Поспориха със пясъка за мен.
Надеждата след туй ми подариха.
Сред златото на залез горделив
последен лъч въздъхна и се скри.
Но, чезнейки зад хребета ленив,
преди това ми Вярата дари.
Погледнах към луната, засияла
във синевата нежна на нощта.
Тя се усмихна и с пътека бяла
ми прати дар най-чуден - Любовта.
Надеждата ми каза, че те има.
и Вярата посочи те с очи.
И Любовта прошепна твойто име.
А ти прегърна ме - сред тях да помълчим...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Цвеке Шарено Всички права запазени
