dominosf (Цвеке Шарено)
32 49
11.12.2008 г., 23:57 ч.

Мигове 

  Поезия » Любовна
963 0 2

МИГОВЕ

На един дебел мъж

Събудих се с изгряващия ден

и палави вълни ме поздравиха.

Поспориха със пясъка за мен.

Надеждата след туй ми подариха.

Сред златото на залез горделив

последен лъч въздъхна и се скри.

Но, чезнейки зад хребета ленив,

преди това ми Вярата дари.

Погледнах към луната, засияла

във синевата нежна на нощта.

Тя се усмихна и с пътека бяла

ми прати дар най-чуден - Любовта.

 

Надеждата ми каза, че те има.

и Вярата посочи те с очи.

И Любовта прошепна твойто име.

 

А ти прегърна ме - сред тях да помълчим...

© Цвеке Шарено Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??