Съдбата, по неведома причина,
в незнайно как нарочен час,
положи в нощвата си равни половини,
попя им с ритуален глас,
щедро сипна младо вино
и с щипка страст замеси хляб.
Изпечен в пещ благословена,
по път далечен го понесох, аз.
Не сетих глад, но дваж по-сит бях
и хлябът ми на вкус бе пребогат,
когато край трапезата широка,
в малкия ми, идиличен свят, ...