Миговете споделени
Съдбата, по неведома причина,
в незнайно как нарочен час,
положи в нощвата си равни половини,
попя им с ритуален глас,
щедро сипна младо вино
и с щипка страст замеси хляб.
Изпечен в пещ благословена,
по път далечен го понесох, аз.
Не сетих глад, но дваж по-сит бях
и хлябът ми на вкус бе пребогат,
когато край трапезата широка,
в малкия ми, идиличен свят,
птички весели кълвяха
трохи от моя благодарен смях,
а аз, самият - едри залци
в песните им сладостни топях.
Макар и лакомото време да отрежда
вече краещник пред мене - дни броени,
в долапчето си скришом щом погледна,
там е чудото на миговете споделени -
хлябът, сякаш по-голям е от преди.
Ако си гладен, а ръцете ти - добри,
посегни без свян, Приятел... прибави!
© Людмил Нешев All rights reserved.
