2 dic 2014, 20:22

Мигът, за който... 

  Poesía » De amor
382 0 0

Италианско вино устните попиват,

Аромати френски обонянието увиват,

В испански страсти нощта е обляна,

Звезди сияйни с чувство на откровеност.

Душа безмерна разтваря се в небесата,

С топлина и нежност докосната от съдбата.

За момент сърцето смирено праща

Последен зов към Твореца – Бог.

И изведнъж... като светкавица премина

През тела, душа, ума’ и... 

                                       надолу към недрата

.................
С Любов и Радост заредих се, Мила

От Господ – Бог през теб – Красотата. 

И без думи сърцето е изумено...

От простота велика в земна сложност

Как подрежда се хоризонта

С Любовта необятна хваната за ръката.

 

© Стефан Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??