Мигът, за който...

Италианско вино устните попиват,

Аромати френски обонянието увиват,

В испански страсти нощта е обляна,

Звезди сияйни с чувство на откровеност.

Душа безмерна разтваря се в небесата,

С топлина и нежност докосната от съдбата.

За момент сърцето смирено праща

Последен зов към Твореца – Бог.

И изведнъж... като светкавица премина

През тела, душа, ума’ и... 

                                       надолу към недрата

.................
С Любов и Радост заредих се, Мила

От Господ – Бог през теб – Красотата. 

И без думи сърцето е изумено...

От простота велика в земна сложност

Как подрежда се хоризонта

С Любовта необятна хваната за ръката.