25 feb 2015, 23:31

Мижитурки продават България

  Poesía » Civil
855 1 0

Малък бях и да броя се учих

днес пораснал съм, ала уви

с две плюс две така и не получих

туй, дет получават маскари.

 

Предприятия по сто милиона

те продадоха за двеста кинта

и няма казват днес, когато

да ни заробят се опитват фино.

 

Тръбяха, викаха, реваха

как негодни вече те били

до вчера в тях машините трещяха

и произвеждаха ни благини.

 

Ала наредиха им на тез отвън

производство ни да убият

и мижитурките не правят спънки -

продадоха ни и кръвта ни пият.

 

Днес ще теглят заем нов

пак някой друг им заповядва

да бяха ни убили със пищов

вече щяхме да сме забравени.

 

Но те го правят бавно, толерантно

болката по-дълго да ни мъчи

крият се зад европараван

мижитурки са, но как се пъчат…

 

Загубихме към три милиона

българи, прокудени в чужбина,

но още разиграват ни с балона,

че е европейско, наложително…

 

Васали са на чужди господари

и пред тях мълчат и не продумват,

вместо туй нахлузиха шалвари

пак европейско е за тез сладури.

 

Доматите, картофите, пипера

всичко днес пристига от чужбина

купуваш ги от маркета и тъй

парите ни и те са във чужбина.

 

Просто омагьосан кръг,

в който сме над двадесет години

и колко трябва да си тъп,

за да не виждаш, че вината‘й в тез гадини.

 

Газта, която толкоз дискутират

пак руска ще е, но с шалвари

Европейският съюз и САЩ ни узурпират

на Турция помагат да ни шамари.

 

Прогонените три милиона

заменят с чужденци и друговерци,

а ти стой спокойно на балкона

и гледай тия как се мандахерцат…

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Пламен Петков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...