25 feb 2015, 23:31

Мижитурки продават България

  Poesía » Civil
850 1 0

Малък бях и да броя се учих

днес пораснал съм, ала уви

с две плюс две така и не получих

туй, дет получават маскари.

 

Предприятия по сто милиона

те продадоха за двеста кинта

и няма казват днес, когато

да ни заробят се опитват фино.

 

Тръбяха, викаха, реваха

как негодни вече те били

до вчера в тях машините трещяха

и произвеждаха ни благини.

 

Ала наредиха им на тез отвън

производство ни да убият

и мижитурките не правят спънки -

продадоха ни и кръвта ни пият.

 

Днес ще теглят заем нов

пак някой друг им заповядва

да бяха ни убили със пищов

вече щяхме да сме забравени.

 

Но те го правят бавно, толерантно

болката по-дълго да ни мъчи

крият се зад европараван

мижитурки са, но как се пъчат…

 

Загубихме към три милиона

българи, прокудени в чужбина,

но още разиграват ни с балона,

че е европейско, наложително…

 

Васали са на чужди господари

и пред тях мълчат и не продумват,

вместо туй нахлузиха шалвари

пак европейско е за тез сладури.

 

Доматите, картофите, пипера

всичко днес пристига от чужбина

купуваш ги от маркета и тъй

парите ни и те са във чужбина.

 

Просто омагьосан кръг,

в който сме над двадесет години

и колко трябва да си тъп,

за да не виждаш, че вината‘й в тез гадини.

 

Газта, която толкоз дискутират

пак руска ще е, но с шалвари

Европейският съюз и САЩ ни узурпират

на Турция помагат да ни шамари.

 

Прогонените три милиона

заменят с чужденци и друговерци,

а ти стой спокойно на балкона

и гледай тия как се мандахерцат…

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Пламен Петков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...