Feb 25, 2015, 11:31 PM

Мижитурки продават България

  Poetry » Civic
846 1 0

Малък бях и да броя се учих

днес пораснал съм, ала уви

с две плюс две така и не получих

туй, дет получават маскари.

 

Предприятия по сто милиона

те продадоха за двеста кинта

и няма казват днес, когато

да ни заробят се опитват фино.

 

Тръбяха, викаха, реваха

как негодни вече те били

до вчера в тях машините трещяха

и произвеждаха ни благини.

 

Ала наредиха им на тез отвън

производство ни да убият

и мижитурките не правят спънки -

продадоха ни и кръвта ни пият.

 

Днес ще теглят заем нов

пак някой друг им заповядва

да бяха ни убили със пищов

вече щяхме да сме забравени.

 

Но те го правят бавно, толерантно

болката по-дълго да ни мъчи

крият се зад европараван

мижитурки са, но как се пъчат…

 

Загубихме към три милиона

българи, прокудени в чужбина,

но още разиграват ни с балона,

че е европейско, наложително…

 

Васали са на чужди господари

и пред тях мълчат и не продумват,

вместо туй нахлузиха шалвари

пак европейско е за тез сладури.

 

Доматите, картофите, пипера

всичко днес пристига от чужбина

купуваш ги от маркета и тъй

парите ни и те са във чужбина.

 

Просто омагьосан кръг,

в който сме над двадесет години

и колко трябва да си тъп,

за да не виждаш, че вината‘й в тез гадини.

 

Газта, която толкоз дискутират

пак руска ще е, но с шалвари

Европейският съюз и САЩ ни узурпират

на Турция помагат да ни шамари.

 

Прогонените три милиона

заменят с чужденци и друговерци,

а ти стой спокойно на балкона

и гледай тия как се мандахерцат…

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Пламен Петков All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...