МИЛЕНИУМ

Синее здрачината и денят

се спуска в стръмнините на безкрая.

По улиците – в глобуси без цвят,

кълби неон с илюзия за Рая.

И дюнерджии с тежък аромат

нарапчиво пленяват мойта мисъл.

Пред тях – замаян, се върти цял свят,

със дъх на лук и пилешко вмирисан.

Трамваите по спирките дрънчат,

поглъщат хора, чанти и обувки.

И тази нощ сиротни ще сме, брат,

а по стъклото самотата чука.

Пропити от охолоство и разврат,

въртят се сериалите безвкусни.

Как в щампа всяко чувство се побра

и злият дух отдавна е изпуснат?

Подай ръка и с мене повърви,

калта прескачай, плочките разбити.

Дано щом пукнат първите зори,

намерим път – да тръгнем към звездите.