Милениум
МИЛЕНИУМ
Синее здрачината и денят
се спуска в стръмнините на безкрая.
По улиците – в глобуси без цвят,
кълби неон с илюзия за Рая.
И дюнерджии с тежък аромат
нарапчиво пленяват мойта мисъл.
Пред тях – замаян, се върти цял свят,
със дъх на лук и пилешко вмирисан.
Трамваите по спирките дрънчат,
поглъщат хора, чанти и обувки.
И тази нощ сиротни ще сме, брат,
а по стъклото самотата чука.
Пропити от охолоство и разврат,
въртят се сериалите безвкусни.
Как в щампа всяко чувство се побра
и злият дух отдавна е изпуснат?
Подай ръка и с мене повърви,
калта прескачай, плочките разбити.
Дано щом пукнат първите зори,
намерим път – да тръгнем към звездите.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Валентина Йотова Все права защищены
