10 jul 2009, 1:58

Миличка

  Poesía
1.3K 0 1

Всичко, което обичам, което ми топли сърцето,

МИЛИЧКА аз го наричам и съм щастлив до небето!

 

Нежните ласки на бриза, когато ми тръпне сърцето,

усещам под моята риза, щом ме погалиш с ръцете!

 

На майското слънце лъчите огряват и възкръсва Земята,

а аз те поглеждам в очите и ми възкръсва душата!

 

И топлите думи на мама, ако се сам колебая,

дочувам, когато сме двама и се понасям във рая!

 

Всичко, което обичам, всичко най-светло за мене,

МИЛИЧКА аз го наричам, в сегашно и в бъдеще  време!

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Георги Минчев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...