Jul 10, 2009, 1:58 AM

Миличка

  Poetry
1.3K 0 1

Всичко, което обичам, което ми топли сърцето,

МИЛИЧКА аз го наричам и съм щастлив до небето!

 

Нежните ласки на бриза, когато ми тръпне сърцето,

усещам под моята риза, щом ме погалиш с ръцете!

 

На майското слънце лъчите огряват и възкръсва Земята,

а аз те поглеждам в очите и ми възкръсва душата!

 

И топлите думи на мама, ако се сам колебая,

дочувам, когато сме двама и се понасям във рая!

 

Всичко, което обичам, всичко най-светло за мене,

МИЛИЧКА аз го наричам, в сегашно и в бъдеще  време!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Георги Минчев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...