jenina1962 (Женина Богданова) jenina1962 (Женина Богданова)
1 104
19 jun 2007, 0:01

Миличък, не ми разрешавай...

  Poesía
811 0 3
                                                                  (на теб, с хубаво)

Ако пак пожелая сърцето ти,
миличък,
не ми разрешавай!
Кажи ми,
че трябва да бъда разумна
и всичко е минало,
щом няма начало.
Кажи
да не постилам
на пода покривката
и оттам да отпиваме виното,
а после телата си!
Да не разкопчавам
ризата, бялата
и да те тегля
все към мене и мене...!
Казвай ми всичко,
което не бива да правя!
Разтвори ми ръцете,
когато прегърна те силно,
отрежи и косата,
ако завия те с нея -
аз греховната - луда...!
Миличък!
Виж, навънка е лято
и облакът... бял е!
Всички пътища
пристигане имат.
Не ми разрешавай
да бъда пораснала,
научи ме - чрез тебе да сричам!!!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Женина Богданова Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.6K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poesía 6.3K 4.9

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.1K 5.0