jenina1962 (Женина Богданова) jenina1962 (Женина Богданова)
1 104
Jun 19, 2007, 12:01 AM

Миличък, не ми разрешавай...

  Poetry
807 0 3
                                                                  (на теб, с хубаво)

Ако пак пожелая сърцето ти,
миличък,
не ми разрешавай!
Кажи ми,
че трябва да бъда разумна
и всичко е минало,
щом няма начало.
Кажи
да не постилам
на пода покривката
и оттам да отпиваме виното,
а после телата си!
Да не разкопчавам
ризата, бялата
и да те тегля
все към мене и мене...!
Казвай ми всичко,
което не бива да правя!
Разтвори ми ръцете,
когато прегърна те силно,
отрежи и косата,
ако завия те с нея -
аз греховната - луда...!
Миличък!
Виж, навънка е лято
и облакът... бял е!
Всички пътища
пристигане имат.
Не ми разрешавай
да бъда пораснала,
научи ме - чрез тебе да сричам!!!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Женина Богданова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.7K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0