Миличък, не ми разрешавай...
810
0
3
(на теб, с хубаво)
Ако пак пожелая сърцето ти,
миличък,
не ми разрешавай!
Кажи ми,
че трябва да бъда разумна
и всичко е минало,
щом няма начало.
Кажи
да не постилам
на пода покривката
и оттам да отпиваме виното,
а после телата си!
Да не разкопчавам
ризата, бялата
и да те тегля
все към мене и мене...!
Казвай ми всичко,
което не бива да правя!
Разтвори ми ръцете,
когато прегърна те силно,
отрежи и косата,
ако завия те с нея -
аз греховната - луда...!
Миличък!
Виж, навънка е лято
и облакът... бял е!
Всички пътища
пристигане имат.
Не ми разрешавай
да бъда пораснала,
научи ме - чрез тебе да сричам!!!
Ако пак пожелая сърцето ти,
миличък,
не ми разрешавай!
Кажи ми,
че трябва да бъда разумна
и всичко е минало,
щом няма начало.
Кажи
да не постилам
на пода покривката
и оттам да отпиваме виното,
а после телата си!
Да не разкопчавам
ризата, бялата
и да те тегля
все към мене и мене...!
Казвай ми всичко,
което не бива да правя!
Разтвори ми ръцете,
когато прегърна те силно,
отрежи и косата,
ако завия те с нея -
аз греховната - луда...!
Миличък!
Виж, навънка е лято
и облакът... бял е!
Всички пътища
пристигане имат.
Не ми разрешавай
да бъда пораснала,
научи ме - чрез тебе да сричам!!!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Женина Богданова Всички права запазени
