15 feb 2023, 19:59

Мило мое дневниче!

  Poesía
1.1K 1 1

МИЛО МОЕ ДНЕВНИЧЕ!

 

... понякога тя идва на кафе
и кротко сяда в малката ми стая.
Палтото ѝ от черно кадифе
е със разпрано подгъвче по края.

 

Тя, много притеснителна, седи
и постоянно гледа циферблата.
Дори, дали преместил съм – следи,
квадратчето на следващата дата.

 

Изпушва три цигари наведнъж.
Ако съм гърбом, даже стават четири.
Говори ми за цъфналата ръж,
в която е вървяла с километри.

 

Червилото от своето чашле
старателно обира със салфетка.
И нейният пуловер от букле
ме шашка с виртуозната си плетка.

 

Преминала през три лъки слана,
била е нявга сигурно грандама.
Сега е само снопче Светлина! –
по-скоро си е зрителна измама.

 

Денят си тръгва – на автопилот,
и Тя изчезва нейде – из безкрая...

Ей тъй живея с нея цял живот! –
с Поезията в малката ми стая.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валери Станков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...