Feb 15, 2023, 7:59 PM

Мило мое дневниче!

  Poetry
1.1K 1 1

МИЛО МОЕ ДНЕВНИЧЕ!

 

... понякога тя идва на кафе
и кротко сяда в малката ми стая.
Палтото ѝ от черно кадифе
е със разпрано подгъвче по края.

 

Тя, много притеснителна, седи
и постоянно гледа циферблата.
Дори, дали преместил съм – следи,
квадратчето на следващата дата.

 

Изпушва три цигари наведнъж.
Ако съм гърбом, даже стават четири.
Говори ми за цъфналата ръж,
в която е вървяла с километри.

 

Червилото от своето чашле
старателно обира със салфетка.
И нейният пуловер от букле
ме шашка с виртуозната си плетка.

 

Преминала през три лъки слана,
била е нявга сигурно грандама.
Сега е само снопче Светлина! –
по-скоро си е зрителна измама.

 

Денят си тръгва – на автопилот,
и Тя изчезва нейде – из безкрая...

Ей тъй живея с нея цял живот! –
с Поезията в малката ми стая.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валери Станков All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...