27 feb 2007, 6:13

Милост?!

  Poesía
835 0 17

Милост?!
Що е то?
Знаете ли изобщо
какво значи?
Не съм изтривалка
на несигурността
и комплексите ви!
Всички сте еднакви -
подли и коварни
същества с лица
на ангели.
Сладко говорите,
красиво докосвате,
безумно пленявате.
А после?
"Мълчанието на
агнетата."
Толкова сте жалки.
Милост?!
За следващия ли?
Не!
Вие имахте ли милост
към мен? Защо аз да
имам към вас?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© София Русева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Нямаш представа какво въздействие има твоето стихотворение над мен точно в момента! И колко не искам да е така... Ама като ти дойде до главата, няма какво да се направи...
  • Страхотно казано!
  • Е да Всеки намира каквото търси в стиховете И точно в това е геният на поезията
  • Хаха Защо не?! Това са си общочовешки мисли и чувства... страхотно е, че ти е въздействало въпреки рода
  • Перфектно!!! Без нито една излишна дума (според мен)! Много добре си им го казала на всички "подли и коварни същества с лица на ангели"> Хах, парадоксално ли е, че за мен въпросните същества са само жени...обект на размисъл

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...