22 dic 2015, 0:13

Милост

  Poesía » Otra
566 0 6

Милост


в края на всяко начало

всеки цвят е

(не)докоснато бяло

най-щастливото петънце

розовее по изгрев и залез

жадно за обич като твоите устни

или

като моите-от целувките алени

златен белег с формата на сърце

лятото ни остави

вместо онова четирилистно съзвездие

дето вечно го търсят в тревата

да (о)пази за по-после

лилави странници между страници

Е оранжева нашата истина

в синята тишина на всемира

в края на всяко начало

всеки цвят е

(не)докоснато бяло

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Лина - Светлана Караколева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...