22 dic 2015, 0:13

Милост

  Poesía » Otra
561 0 6

Милост


в края на всяко начало

всеки цвят е

(не)докоснато бяло

най-щастливото петънце

розовее по изгрев и залез

жадно за обич като твоите устни

или

като моите-от целувките алени

златен белег с формата на сърце

лятото ни остави

вместо онова четирилистно съзвездие

дето вечно го търсят в тревата

да (о)пази за по-после

лилави странници между страници

Е оранжева нашата истина

в синята тишина на всемира

в края на всяко начало

всеки цвят е

(не)докоснато бяло

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Лина - Светлана Караколева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...