Dec 22, 2015, 12:13 AM

Милост

  Poetry » Other
568 0 6

Милост


в края на всяко начало

всеки цвят е

(не)докоснато бяло

най-щастливото петънце

розовее по изгрев и залез

жадно за обич като твоите устни

или

като моите-от целувките алени

златен белег с формата на сърце

лятото ни остави

вместо онова четирилистно съзвездие

дето вечно го търсят в тревата

да (о)пази за по-после

лилави странници между страници

Е оранжева нашата истина

в синята тишина на всемира

в края на всяко начало

всеки цвят е

(не)докоснато бяло

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Лина - Светлана Караколева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...