Dec 22, 2015, 12:13 AM

Милост

  Poetry » Other
573 0 6

Милост


в края на всяко начало

всеки цвят е

(не)докоснато бяло

най-щастливото петънце

розовее по изгрев и залез

жадно за обич като твоите устни

или

като моите-от целувките алени

златен белег с формата на сърце

лятото ни остави

вместо онова четирилистно съзвездие

дето вечно го търсят в тревата

да (о)пази за по-после

лилави странници между страници

Е оранжева нашата истина

в синята тишина на всемира

в края на всяко начало

всеки цвят е

(не)докоснато бяло

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Лина - Светлана Караколева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....