21 ene 2018, 21:15

Милост

  Poesía
332 2 3

Ще те оставя в съня.

Като остров, от който тръгнах,

будна на сутринта.

Ти ще ме чакаш, зъзнещ.

 

В сън ще се върна пак.

На мечтата ти ще доплувам.

Ти не чакай съдбовен знак -

яростно ме целувай.

 

Денем ще бдиш непознат.

Аз, от жалост, ще се преструвам,

през нощта, в идиличен свят,

спяща до друг, че те сънувам.

 

21.01.2018   8:40

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Димитрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...