Ще те оставя в съня.
Като остров, от който тръгнах,
будна на сутринта.
Ти ще ме чакаш, зъзнещ.
В сън ще се върна пак.
На мечтата ти ще доплувам.
Ти не чакай съдбовен знак -
яростно ме целувай.
Денем ще бдиш непознат.
Аз, от жалост, ще се преструвам,
през нощта, в идиличен свят,
спяща до друг, че те сънувам.
21.01.2018 8:40
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мария Димитрова Все права защищены
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Для наилучшего опыта используйте наше мобильное приложение. Установите его из Google Play.
