23 ago 2015, 11:46

Милостиня

  Poesía
1.2K 1 9

Плащам днес поредната цена -

трудно мога да си я представя,

но нали съм горда и със чест,

за ретото си просто ще забравя.

 

Ровя с поглед в "новото" меню,

храната стара за душата търся,

разлиствам го и мисля - "този път

диетата позната ще захвърля".

 

Предлагаш ми с основното и питие,

претоплените чувства, за да компенсираш.

Не знам за теб, но моето сърце,

не можеш със сълзи да контролираш.

 

Не знам за теб, но моето сърце,

тупти усилено при мисълта за тебе

и щом за него ти си в пост,

милостинята ти няма да приеме.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Електра Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Ан, сълзите са Негови! Сълзи, които изискват и не обещават нищо. Сълзите, като продукт на навика, като средство за манипулация. Сълзи без време, лишени от смисъл
    Благодаря ти, че намина!
  • Благодаря ти Електра! Силните думи винаги пораждат размисли в мен! Дори и не винаги да са насочени към мен се опитвам да влизам в техния смисъл и да се поставям на мястото и на казващия и на слушащия. Дали е полезно или не винаги изпитвам емоциите на другите хора - позитивни и негативни.
  • Младен, Евелина, Белла, сърдечно ви благодаря за вниманието и милите думи!

    Велин, това, което си написал е прекрасно! Харесва ми и изобщо не го възприемам като обида. Радвам се, че със стихотворението си съм те замислила и провокирала да отправиш свой отговор към написаното от мен - силен и много на място!
  • Електра, виж каква простотия измилслих, четейки този стих за пореден път...

    Ако в сърцето съм ти гост
    и то за теб е милостиня
    и щом за теб съм в пост,
    ще се превърна във пустиня!

    Извинявай ако ти звучи като пародия на твоя така прекрасен стих.
    Писал съм ти вече, че често чета някои от твоите произведения. Сега като прочетох отново и се размислих, как ли бих се почувствал ако ми го кажат това на мен и сътворих този отговор.

    Извинявай още веднъж, не го приемай като обида.
  • Невероятен финал - разлиства се като разковниче...!!!

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...