empousa5 (Електра)
30 281
23 авг. 2015 г., 11:46

Милостиня 

  Поэзия
889 1 9

Плащам днес поредната цена -

трудно мога да си я представя,

но нали съм горда и със чест,

за ретото си просто ще забравя.

 

Ровя с поглед в "новото" меню,

храната стара за душата търся,

разлиствам го и мисля - "този път

диетата позната ще захвърля".

 

Предлагаш ми с основното и питие,

претоплените чувства, за да компенсираш.

Не знам за теб, но моето сърце,

не можеш със сълзи да контролираш.

 

Не знам за теб, но моето сърце,

тупти усилено при мисълта за тебе

и щом за него ти си в пост,

милостинята ти няма да приеме.

© Електра Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Ан, сълзите са Негови! Сълзи, които изискват и не обещават нищо. Сълзите, като продукт на навика, като средство за манипулация. Сълзи без време, лишени от смисъл
    Благодаря ти, че намина!
  • Благодаря ти Електра! Силните думи винаги пораждат размисли в мен! Дори и не винаги да са насочени към мен се опитвам да влизам в техния смисъл и да се поставям на мястото и на казващия и на слушащия. Дали е полезно или не винаги изпитвам емоциите на другите хора - позитивни и негативни.
  • Младен, Евелина, Белла, сърдечно ви благодаря за вниманието и милите думи!

    Велин, това, което си написал е прекрасно! Харесва ми и изобщо не го възприемам като обида. Радвам се, че със стихотворението си съм те замислила и провокирала да отправиш свой отговор към написаното от мен - силен и много на място!
  • Електра, виж каква простотия измилслих, четейки този стих за пореден път...

    Ако в сърцето съм ти гост
    и то за теб е милостиня
    и щом за теб съм в пост,
    ще се превърна във пустиня!

    Извинявай ако ти звучи като пародия на твоя така прекрасен стих.
    Писал съм ти вече, че често чета някои от твоите произведения. Сега като прочетох отново и се размислих, как ли бих се почувствал ако ми го кажат това на мен и сътворих този отговор.

    Извинявай още веднъж, не го приемай като обида.
  • Невероятен финал - разлиства се като разковниче...!!!
  • Действително възлагаме големи надежди на една стара любов, защото сме свикнали с нея и сме инвестирали твърде много там. От друга страна е добре да си припомняме по-често мисълта на Христос, че ново вино следва да се налива в нови мехове. Лечението от старата любов следва да е кардинално - новата!

    Поздравление за написаното, Електра!
  • Много ви благодаря, Велин, Септември и Василка!
  • Точно така!
  • Много силно! Има много противопоставяне. Има вяра, има и съмнение. Има вричане, има и отричане. Има ново, но и връщане към старото. Много е хубаво стихотворението. Поздрави!
Предложения
: ??:??