Милостиня за чуждата
Сама сипвам солта. Нямам нужда от помощ.
И на болка търпя. Мазохист по природа...
Споко, нямаш вина. Ти си чист и невинен.
Аз съм твърде сама и това ме убива.
Ти не чувстваш тъга. То не е и нужно.
Да поискам ръката ти? Милостиня за чужда...
Продължавай по пътя си, нямаш право на грешки.
А пък аз ще се лутам в опит луд да те срещна.
Сама сипвам солта. Болката ми е пристан.
Не разбираш това. А за мене е истина.
Споко, нямаш вина. Ти си твърде далечен.
Няма да съм товар и с любов да ти преча.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
