Милосърдният залък
Стара майчице, виж! Вънка куково лято се плези
и се люшка на люлката, вързана с вятърни въ̀рви.
Занеси му от хляба си сух най-големия резен,
па запей за реката, в която душите потъват.
Нека звънне гласът ти, да тропне по глухите къщи,
да разплаче очите им слепи, додето прогледнат,
за да видят как сетните питомни вълци се връщат
и целуват ръцете ти с обич, родена последна.
Тази късна любов, милосърдния залък на Господ,
разцъфтяла сред пустото село е вече узряла,
както зреят овошките, с толкова плам медоносен,
че плодът им на мирния, светъл живот е възхвала.
Плодовете вкуси и запей за децата си, майчице!
Подивялата глутница утре по път ще ги срещне.
Ако твоите блудни деца безутешно заплачат,
ще усетят, вълчетата как ги прегръщат човешки.
Цвета Иванова
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Цвета Иванова Todos los derechos reservados
