Милосърдният залък
Стара майчице, виж! Вънка куково лято се плези
и се люшка на люлката, вързана с вятърни въ̀рви.
Занеси му от хляба си сух най-големия резен,
па запей за реката, в която душите потъват.
Нека звънне гласът ти, да тропне по глухите къщи,
да разплаче очите им слепи, додето прогледнат,
за да видят как сетните питомни вълци се връщат
и целуват ръцете ти с обич, родена последна.
Тази късна любов, милосърдния залък на Господ,
разцъфтяла сред пустото село е вече узряла,
както зреят овошките, с толкова плам медоносен,
че плодът им на мирния, светъл живот е възхвала.
Плодовете вкуси и запей за децата си, майчице!
Подивялата глутница утре по път ще ги срещне.
Ако твоите блудни деца безутешно заплачат,
ще усетят, вълчетата как ги прегръщат човешки.
Цвета Иванова
© Цвета Иванова All rights reserved.
