Милувка

2 mar 2016, 23:06

Poesía » Otra

518 0 3

Сред тихия тропот на дните,

сред бледия хор на мъглите

със пръсти от хлад онемяли

Смъртта ме погали.

Въздъхна до моето чело,

изви се, приклекна умело.

С очи от жестокост преляли

Смъртта ме погали.

Понечих да бягам, да викам...

Прехапах си бясно езика.

Тя беше до мен, но едва ли

ме искаше....щом ме погали.

На мъжа ми Емо - за внезапния му инфаркт на 19.02.16

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

djudjii (Жанет Велкова)

2016-03-06T23:14:37+02:00

Много твое, много топло... Мъничко, а пълно с толкова много!
С Роси и аз :*
Eia (Росица Танчева)

2016-03-06T11:47:42+02:00

Пишеш вълнуващо, Нина... Сърдечни пожелания за крепко здраве и щастие на цялото ти семейство!
plamen-p (Пламен Порчев)

2016-03-05T04:31:56+02:00

Много силно стихотворение. !
Докосна ме!