Милувка

Mar 2, 2016, 11:06 PM

Poetry » Other

557 0 3

Сред тихия тропот на дните,
сред бледия хор на мъглите
със пръсти от хлад онемяли
Смъртта ме погали.
Въздъхна до моето чело,
изви се, приклекна умело.
С очи от жестокост преляли
Смъртта ме погали.
Понечих да бягам, да викам...
Прехапах си бясно езика.
Тя беше до мен, но едва ли
ме искаше....щом ме погали.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

На мъжа ми Емо - за внезапния му инфаркт на 19.02.16

Милувка

Want to read more?

Random works