2 мар. 2016 г., 23:06

Милувка 

  Поэзия » Другая
471 0 3

Сред тихия тропот на дните,

сред бледия хор на мъглите

със пръсти от хлад онемяли

Смъртта ме погали.

Въздъхна до моето чело,

изви се, приклекна умело.

С очи от жестокост преляли

Смъртта ме погали.

Понечих да бягам, да викам...

Прехапах си бясно езика.

Тя беше до мен, но едва ли 

ме искаше....щом ме погали.

 

 

 

 

© Нина Чилиянска Все права защищены

На мъжа ми  Емо - за внезапния му инфаркт на 19.02.16

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Много твое, много топло... Мъничко, а пълно с толкова много!
    С Роси и аз :*
  • Пишеш вълнуващо, Нина... Сърдечни пожелания за крепко здраве и щастие на цялото ти семейство!
  • Много силно стихотворение. !
    Докосна ме!
Предложения
: ??:??