26 ene 2008, 23:47

Милувката на розовите трънчета... 

  Poesía » Otra
950 0 29
 

Пътечката, обрасла със коприва,

наказва на нозете ми отсъствието.

Божурите тревата ги е скрила,

а розите след баба... не разцъфнаха...

 

Оградата е лекичко приведена.

Почти е цяла (като мен). Пропуска

във две посоки части от вселената

да влизат и излизат като чувства...

 

Отеква ехото в антрето със въпроси,

с които баба стреляше по дядо...

Подскачат в мене детските ми спомени

в бурканчета на винт (без мармалада)...

 

С припомнен вкус на минало безгрижие

(уж бързам), но все пак надниквам в стаята.

Препълнена със тишина (в излишък)

и само в ъглите останал сгушен смях.

 

И моят (по-безгрижен), и на дядо

(спокоен някак), и на котарака - Лиско,

във предене със баба състезаващ се.

На огъня в огнището -  искриците,

 

които на светулки ми приличаха.

И още се завръщат в мойте сънища.

Отключват стаята. И мислите ми скитат

с милувката на розовите трънчета...

© Дочка Василева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??