27 dic 2011, 9:40

Мимикрия 

  Poesía
1441 1 8
Не исках да порасна, но се случи.
Сега боли единствено от спомена.
Ключалките по мене нямат ключове.
Вратите ми навътре са затворени.
Душата ми е повод за съмнения,
че някога изобщо съществуваше.
Затворник съм във капсула на времето.
На времето, в което се изгубих,
когато те изгубих безвъзвратно.
И всеки дъх без тебе бе отрова.
Душата ми след теб е просто кратно
на древната кутия на Пандора. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надежда Тодорова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??